Чувството за малоценност у децата и семейната среда

„Възпитанието означава – предаване на сила  и равновесие.

Можем да дадем само това, което притежаваме…

…трябва да се учим, преди да започнем да учим другите …(Пиер Дако).

Децата са „нашата малка вселена“, тези, които ни карат да се смеем, усмихваме, забавляваме и да забравяме проблемите си – сладки, невинни, правещи живота ни красив. Но понякога Нашите малки грешки ги правят разочаровани и неуверени в себе си!

Да си родител, се оказва май най-трудната професия. Главното правило, което трябва да ни ръководи е: „Трябва да обичам безрезервно детето си, да се грижа за него и да го подкрепям. Трябва да се старая да изградя добра емоционална връзка с детето си, като предпоставка за пълноценно личностно развитие, правилна и обективна самооценка“.

Родителите трябва да полагат много грижи, за да осигурят това, от което се нуждае детето. Всички ние сме родени на този свят  като „празно платно“, а рисунката зависи от художниците, които ще оставят своя отпечатък по пътя на израстването ни – родителите с техния възпитателен стил, приятелите с тяхното поведение, социалната среда, в която живеем и т.н.

По принцип комплексът за малоценност се развива, ако отделим повече внимание на нашите негативи, отколкото на нашите позитиви. Децата, страдащи от комплекс за малоценност, се изолират от останалите и се занимават с чувствата си на малоценност. Подкрепата и мотивацията на семейството играе жизненоважна роля в преодоляването на сложността на малоценността и изграждането на високо ниво на доверие и самоуважение.

Един любящ дом може да бъде отворен форум и сигурно убежище за детето, където то да се чувства спокойно, подкрепено и без страх да обсъжда притесненията и несигурността си с Вас.

Според Алфред Адлер всички Ние изпитваме чувства на малоценност, като деца и прекарваме остатъка от живота си, опитвайки се да компенсираме тези чувства. Според него, ако родителите подкрепят вярването, че детето е „по-ниско от тях“, това може да доведе до невъзможността му да преодолее това детско чувство на непълноценност. Това може да се окаже много вредно за самооценката на всяко дете, както в непосредствено, така и в далечно бъдеще. Емоциите като чувство за неадекватност и липса на самочувствие могат да продължат да съществуват завинаги в такива хора, което води до убеждения за некомпетентност в себе си.

Родителите са отговорни да усъвършенстват талантите на детето си и да осигурят любяща и възпитателна среда, в която то да расте. Това са само някои от многото начини, които могат да улеснят нелеката им задача:

  • Всеки човек е различен, за това не трябва да сравнявате детето си с никого. Помнете, че то е уникално и като родители Вие трябва да подкрепяте и насърчавате тази уникалност;
  • Покажете на детето, че се гордеете с него (дори за най-малкото постижение);
  • Прекарайте известно време с детето си и му помогнете да развие чувство за принадлежност. Намерете обща дейност, която да правите заедно (като рисуване, четене на книги, спортуване и т.н.). Това ще ви помогне да укрепите връзката си с него;
  • Знайте, че детето ви харесва и не харесва, насърчавайте го да прави това, което му харесва най-вече – ако му харесва да рисува, да развива таланта си, да оценяват картините му и т.н. – подкрепете го. Това ще увеличи самочувствието и вярата му в себе си;
  • Мотивацията е ключът към успеха. Мотивирайте и го подкрепяйте!
  • Търпението е важно! Приравняването на темпото на детето със своето или с това на другите е нереалистично и следователно несправедливо. От друга страна, упражняването на търпение и оставането на спокойствие, когато детето Ви се нуждае от това, е от първостепенно значение. Това ще укрепи доверието на детето в потенциала му.

Помнете уникалната индивидуалност на детето трябва винаги да бъде уважавана и целенасочена, за да се даде възможност на децата да бъдат най-добрите и  уникални версии на себе си.

Total Views: 1207 ,