Добра майка ли съм?

Изповедта на една майка:

„…….Реших да напиша това писмо в една безсънна нощ, в която множество въпроси нахлуваха в съзнанието ми. Надпреварваха се кой е по-важен и кой пръв ще получи пръв верния отговор. Лошото беше, че аз просто не знаех отговорите им….или поне тогава така си мислех. Всеки има правилен отговор за себе си, просто трябва да го почувства.

Толкова много исках дете. Мечтаех за това, молех се да се случи възможно по-скоро. Имах усещането, че това е липсващата частица от мен, която ще ме накара да се почувствам може би по-пълноценна. Всяко момиченце от малко си играе с кукли и влиза в ролята на майка. Една детска мечта, което трае до момента на нейното реализиране.

И ето един ден чудото се случва. Боже, случи се и на мен и паралелно с това всичко наоколо  се усложни, живота ми се преобърна на 180 градуса, а въпросите….те сякаш нямаха край, а отговорите, кой щеше да ми даде отговорите? Дали те щяха да са правилни, ами ако не ми харесаха, ако не бяха това, което очаквам? Какво щях да правя тогава, щях ли да се справя?

 Успокоението ми беше, че съм млад и любознателен човек, а по темата има томове изписана литература. Трябваше само да прочета малко и да задоволя любопитството си. Лесно и просто решение, поне това очаквах да се случи.

Когато човек стане родител се изправя пред огромна отговорност, понякога дори не я осъзнаваме преди да се сблъскаме с нея. А дали сме готови за нея? Е, аз не бях… и позволих на тревожността да ме завладее. Контролираше ме изцяло – мисли, чувства, поведение. Не спирам да се питам: Добра майка ли съм?….“

Всяка жена, която ражда дете, мечтае да бъде добра майка, като се стреми  детето й да има най-добрия родител и това е напълно естествено.

И аз не малко пъти съм си задавала през годините този въпрос. Но какви са критериите за добра майка? Според кой? Аз или другите ме определят в дадена категория?  Тъй като всичко е относително в този свят, ще бъде по-правилно да се каже, че има стереотипи наложени в обществото ни.

Родителската роля е предизвикателство, пред което се изправяме с много препятствия, с много задачи, с много отговорности…. Не малко въпроси, понякога и грешки. Все пак сме хора, всеки греши – добре е, ако човек успее да извлече поука от тях и ако е възможно-не ги повтаря. И като обикновен човек, можем да усещаме, да чувстваме, да ненавиждаме, да се тревожим или да обвинява себе си и другите… Дори най-идеалните майки понякога се чувстват безпомощни, уморени или победени от своите деца.

Всички тези чувства и преживявания са нормални – цялата палитрата от емоции, която обрисува пъстрата картина. Всеки от нас има свои собствени недостатъци, но това наистина ли е толкова лошо? Детето се нуждае от майка от плът и кръв, чувстваща, обичаща, даваща,  а не от идеален робот.

Не е нужно някой да Ви дава точен отговор на този въпрос, задавайки си го Вие показвате своята загриженост. Необходимо е само да обичате децата, без да „треперите над тях“- дайте им пространство да се развиват. Нито се „вкопчвайте“ или прехвърляте собствените си „амбиции“ върху тях – просто чиста и безрезервна майчина любов. Не „поглъщайте“ детето си денонощно. Важно е да се знае мярката, тъй като във всичко и винаги има нужда от мярка.

Страхувайки се да направим нещо „нередно“, понякога, а може би дори много често, ни се иска някой да ни даде готова рецепта „как да бъда добра майка“, за да реши веднъж завинаги дилемите и съмненията, пред които сме поставени ежедневно.

Не мислете за това какво получавате в момента, важното е какво давате от себе си и в случая не говорим за материалната измеримост на нещата, а за простичките неща, от който се нуждае всяко едно дете.

А именно:

  •  Безрезервна любов;
  •  Внимание;
  •  Подкрепа;
  •  Уважение;
  •  Вяра в него и възможностите му.

„Вие не сте съвършени, но сте уникални и полагате усилия“ – това е посланието, което детето получава от достатъчно „добра майка“.

Total Views: 53 ,