Приятелството за децата

Сигурно не си поставям тема, изискваща дълбок размисъл за логичен отговор, но цял ден си мисля за това и реших да напиша няколко реда. Най-вероятно всеки от нас в един или друг момент е изпитвал това чувство на отхвърляне от страна на приятели. Буца е засядала в гърлото или стомаха ни е свивал в същия миг,  познато нали?

Снощи разговарях със сина ми – поредния неволен разговор преди сън, стигнал до болезнената тема: „Как се справят децата с моментите на отхвърляне от страна на връстниците?“ Различно, нали всяко от тях е индивидуална личност, с различен социален опит и социални умения. Но понякога си мисля, че и ние може да се учим от тях и снощи тази моя хипотеза за пореден път се потвърди.

„-   Мамо, децата в училище ми казаха, че не искат да играят с мен, че съм невидим. 

 – А ти какво им отговори?

– Че съм невидим само за тези, които не искат да ме видят!“

Почувствах се горда от този отговор. Детето ми показа, че не позволява оценката на другите да повлияе на собствената му самооценка. А ние възрастните успяваме ли?

В крайна сметка детската градина или училището е един смален модел на съвременното ни общество. Там децата ни развиват уменията за взаимодействие с другите, изграждат среда и заявяват позиция. А приятелите са жизнено важни за приемане и добра самооценка. А какво е приятелство? Ако търсим определения на тази дума, ще стигнем до безброй интерпретации. Но ако ги обобщим и приложим към взаимоотношенията между децата, тогава приятелството е близка и доброволна връзка, която е източник на емоционална подкрепа и съпричастност към детето. Приятелството оказва значително влияние върху развитието на личността на детето, взаимоотношенията му с другите, създава основа за възприемането на неговите успехи или неуспехи, както и формиране на неговото самоуважение. Семейството играе огромна роля в тази посока, то полага основата за развитието на самочувствието на детето и формирането на неговата личност.

И тъй като почти една трета от децата в предучилищна възраст са приятели с някого, думата „приятел“ е твърдо закрепена в детския речник още от 3-4-та година от живота на детето. Имайте предвид, че истинското приятелство на подрастващите е много сложно и двусмислено явление. По едно време взаимната подкрепа, съвместната игра и взаимното доверие могат да се проявят, а в другия – съперничество и дори конфликти могат да излязат на преден план. Всеки има право да усеща какво чувства. Ние сме отговорни за нашите действия, а не за нашите чувства.

Въпреки факта, че по статистика 80-90% от децата имат приятели, то връзките на приятелство макар и силни при тях, обикновено не са издръжливи във времето.

Ето защо, ако не може да бъде приятел с тези, с които иска, или в резултат на конфликт, възникне охлаждане в отношенията между приятели, детето може да отиде там където е прието, дори и само, за да не бъде само. Същността на това е, че детето непрекъснато търси комуникация и винаги е отворено за контакт.

Първият интерес за контакт с други деца се случва в рамките на 2-3-година на детето, най-вероятно споделяйки обща играчка.

Ставайки по-големи, децата 3-7 годишни ще бъдат приятели с онези, които се държат добре с тях (не са агресивни към тях), споделят играчките си и се забавляват заедно в игрите.

От 7-9 години, ученето става все по-важно за децата и се възприема от тях като взаимноизгодно сътрудничество. В този период децата в училище са по-склонни да бъдат приятели с верни и интелигентни връстници, които споделят училищни пособия или на принципа – седят на един и същи чин, ходят заедно на курс, спортуват заедно, живеят наблизо и т.н.

С порастването им 9-11 години, може да отбележи, че при деца се появява концепцията за ангажимент един към друг, започват да разпознават и да се съобразяват с чувствата на отсрещната страна, изграждане на приятелство на взаимните позиции.

Ето защо, при  прекъсване на приятелските отношения, например във връзка с преместване в друг град или училище, детето страда и възприема болезнено раздалата със средата и приятелите си, но това е до момента, докато не намери нови приятели.

Ако се базирам на различните изследвания по темата – присъствието на дори един близък приятел помага на детето да преодолее отрицателното въздействие на враждебността от други деца. Мисля да спра до тук, тъй като следва периода на юношеството, но спецификите при него изискват друга статия. И да обобщя, макар да се повтарям, но всичко отново опира до социалните умения, които са успели да изградят децата по време на жизнения си път.

Total Views: 122 ,