Разпознаваме ли фазите на стреса?
Мога ли да се справя със стреса? Да, това е въпросът, който си задавам и Аз все по-често в последно време. Живеем в стрес, работим под стрес….май като се замисля, всичко около мен е свързано с тази кратка дума, значеща „напрегнатост и деформиране“. Изложени сме по принуда едновременно на различни стресори, както и с предизвикателството да се справим с тях или поне с тези стресови ситуации, които не може да избегнем.
„Навремето нямаше стрес“ гласи любимият ми мит за стреса, именно защото е само мит. Нашите предци също са имали своите натоварвания и напрегнати ситуации, само дето понятието „стрес“ тогава все още не е било измислено.
Според транзакционния модел на стрес, предложен първо от Ричард Лазару и Сюзън Фолкман, как реагираме на стрес зависи от естеството на самото стресово събитие, вида на вътрешните ресурси, които имаме за справяне, как оценяваме това стресиращо събитие, както и реагиращите възможности, с които разполагаме.
Това означава, че емоционалният стрес, който може да доведе до здравословни проблеми, е най-вероятно да възникне, когато възприемаме стресовите събития като заплахи, а не като предизвикателства. Не само тази оценка на заплахата води до отрицателни емоции като депресия или тревожност, но е възможно да има отрицателно въздействие и върху сърдечния, метаболитния и имунния процес в тялото.
Повишеният дневен стрес често означава поява на различни симптоми в тялото. Но как стресът влияе върху здравето често зависи от начина, по който реагираме на стреса. Важно е преди всичко да се научим да чуваме алармиращите сигнали на организма ни и да си даваме почивка, когато можем….
Натоварва ли се човешкият организъм, реакцията на тялото преминава през няколко фази:
1. Алармираща фаза:
- Ускорено дишане;
- Повишен адреналин;
- Сърцебиене;
- Изпотяване;
- Обострени сетива и др.
В тази фаза организмът може да остане само за кратко, подготвяйки се да посрещне наближаващата опасност и готовността да й се противопостави.
2. Съпротивителна фаза:
Е, тази фаза зависи изцяло от Нас – атака или бягство: това се решава сега. Тялото постепенно започва да се адаптира към стресовата ситуация. Симптомите от алармиращата фаза изчезват и в най-изгодния случай физиологичните реакции възвръщат баланса в организма ни.
3. Фаза на изтощение:
След съпротивителната фаза тялото има нужда от почивка. Но е възможно стресорът да продължава или към този момент да се е появил нов стресор. Тогава адаптиращата се енергия на тялото вече е изразходвана. Симптомите от алармиращата фаза отново се включват, а това води до изтощение.
Имайки предвид въздействието, което натоварването от стрес може да има върху всички Нас, някои изследователи в тази сфера отдавна са предложили претоварването от стрес да се превърне в официална диагноза, а дотогава най-добре всеки да си състави своя работеща анти-стрес програма.
Ако имате нужда от подкрепа и насоки се свържете с Нас!
