Чувството за малоценност у децата и семейната среда
„Възпитанието означава – предаване на сила и равновесие.
Можем да дадем само това, което притежаваме…
трябва да се учим, преди да започнем да учим другите …
(Пиер Дако)
Децата са „нашата малка вселена“, тези, които ни карат да се смеем, усмихваме, забавляваме и да забравяме проблемите си – сладки, невинни, правещи живота ни красив. Но понякога Нашите малки грешки ги правят разочаровани и неуверени в себе си!
Да си родител, се оказва май най-трудната професия. Главното правило, което трябва да ни ръководи е: „Трябва да обичам безрезервно детето си, да се грижа за него и да го подкрепям. Трябва да се старая да изградя добра емоционална връзка с него, като предпоставка за пълноценно личностно развитие, правилна и обективна самооценка“.
Родителите трябва да полагат много грижи, за да осигурят това, от което се нуждае детето. Всички ние сме родени на този свят като „празно платно“, а рисунката зависи от художниците, които ще оставят своя отпечатък по пътя на израстването ни – родителите с техния възпитателен стил, приятелите с тяхното поведение, социалната среда, в която живеем и т.н.
По принцип комплексът за малоценност се развива, ако отделим повече внимание на нашите негативи, отколкото на нашите позитиви. Децата, страдащи от комплекс за малоценност, се изолират от останалите и се занимават с чувствата си на малоценност. Подкрепата и мотивацията на семейството играе жизненоважна роля в преодоляването на сложността на малоценността и изграждането на високо ниво на доверие и самоуважение.
Един любящ дом може да бъде отворен форум и сигурно убежище за детето, където то да се чувства спокойно, подкрепено и без страх да обсъжда притесненията и несигурността си с Вас.
Според Алфред Адлер всички Ние изпитваме чувства на малоценност, като деца и прекарваме остатъка от живота си, опитвайки се да компенсираме тези чувства. Според него, ако родителите подкрепят вярването, че детето е „по-ниско от тях“, това може да доведе до невъзможността му да преодолее това детско чувство на непълноценност. Това може да се окаже много вредно за самооценката на всяко дете, както в непосредствено, така и в далечно бъдеще. Емоциите като чувство за неадекватност и липса на самочувствие могат да продължат да съществуват завинаги в такива хора, което води до убеждения за некомпетентност в себе си.
Родителите са отговорни да усъвършенстват талантите на детето си и да осигурят любяща и възпитателна среда, в която то да расте. Това са само някои от многото начини, които могат да улеснят нелеката им задача:
- Всеки човек е различен, за това не трябва да сравнявате детето си с никого. Помнете, че то е уникално и като родители Вие трябва да подкрепяте и насърчавате тази уникалност;
- Покажете на детето, че се гордеете с него (дори за най-малкото постижение);
- Прекарайте известно време с детето си и му помогнете да развие чувство за принадлежност. Намерете обща дейност, която да правите заедно (като рисуване, четене на книги, спортуване и т.н.). Това ще ви помогне да укрепите връзката си с него;
- Знайте, че детето ви харесва и не харесва, насърчавайте го да прави това, което му харесва най-вече – ако му харесва да рисува, да развива таланта си, да оценяват картините му и т.н. – подкрепете го. Това ще увеличи самочувствието и вярата му в себе си;
- Мотивацията е ключът към успеха. Мотивирайте и го подкрепяйте!
- Търпението е важно! Приравняването на темпото на детето със своето или с това на другите е нереалистично и следователно несправедливо. От друга страна, упражняването на търпение и оставането на спокойствие, когато детето Ви се нуждае от това, е от първостепенно значение. Това ще укрепи доверието на детето в потенциала му.
Помнете уникалната индивидуалност на детето трябва винаги да бъде уважавана и целенасочена, за да се даде възможност на децата да бъдат най-добрите и уникални версии на себе си!
