Според психоаналитичната теория защитните механизми възникват от конфликт между личността и суперегото – или, казано по-просто, между нашето подсъзнание и съзнание. Анна Фройд описва защитните механизми като „несъзнателни ресурси, използвани от егото“ за намаляване на стреса и безпокойството. Те имат за цел да изкривят реалността по начин, който улеснява справянето с нея.

С други думи, защитните механизми са начинът на нашия мозък да ни предпази от неприятни ситуации или преживявания, карайки ни да се чувстваме по-добре. За това е и тази статия, да даде повече информация в тази посока и да разгледа различните видове защитни механизми, използвани от нас.

В предходната статия (Защитни механизми – I част), разгледахме по-подробно примитивните защитни механизми, заедно с някои примери за това как умът ни може да ги използва, а сега продължаваме  с останалите.

По-напредналите защитни механизми включват:

• Потискане;
• Сублимация;
• Компенсация;
• Рационализация;
• Хумор и др.

Потискане

Чрез този защитен механизъм ние съзнателно потискаме  или игнорираме нежелана информацията от нашето съзнание. Потискането е свързано със съзнателен избор да оставим настрана емоционалните си реакции и да направим това, което трябва да бъде направено. 

Често срещан защитен механизъм при хора, които са били свидетели на инцидент или природно бедствие. Хората може да се чувстват уплашени, но са в състояние да загърбят страха си, за да скочат и да помогнат там, където са необходими. Те не отричат ​​или потискат факта на случилото се, но оставят собствените си емоции временно настрана, за да предприемат ефективни действия.

Сублимация

Фройд вярва, че сублимацията е знак за зрялост и позволява на хората да функционират нормално по социално приемливи начини.

Тя е подобна на изместването, но се случва, когато успеем да изместим нашите неприемливи емоции в поведения, които са градивни и социално приемливи, а не разрушителни дейности.

Много велики артисти и музиканти са имали нещастен живот и са използвали музикалното изкуство, за да изразят себе си. Спортът е друг пример за влагане на нашите емоции (напр. агресия) в нещо градивно.

Рационализация

Рационализацията е защитен механизъм, предложен от Ана Фройд, включващ когнитивно изкривяване на „фактите“, за да направи дадено събитие или импулс по-малко заплашително. С други думи рационализацията ни позволява да дадем логично обяснение на  неприемливо поведение или чувство, като избягваме истинските причини за това, т.е. да „обясняваме“ действията си, вместо да поемаме отговорност (като извинението, например).

Когато се опитват да обяснят успеха или провала, хората, използващи този защитен механизъм, са склонни да приписват постиженията на собствените си качества и умения, докато за провалите обвиняват други хора или външни сили.

Например, студентът може да рационализира лошия резултат от изпита, като обвинява изпитващия или темата, вместо да признае собствената си липса на подготовка.

Компенсация

При този защитен механизъм има свръхпостижение в една област, за да компенсира неуспехите в друга. Например, човек, който се чувства несигурен в академичното си отношение, може да компенсира, като се представя отлично в спорта.

Хумор 

Случвало ли ви се е да разсеете емоционалното напрежение, като разказвате нещо забавно? Да, хуморът може да се използва като защитен механизъм.

Той е адаптивен защитен механизъм, защото шегите нямат за цел да наранят или обидят някого. 

Класически пример за използване на хумора като защитен механизъм е да използваме самоирония, когато сме получили критика.

Интелектуализация

Когато хората интелектуализират, се опитват да разберат трудните преживявания чрез информация и интелект, вместо да ги усещат емоционално. Те могат да правят логични и научни изявления, които описват тяхната ситуация, но не са склонни да разкрият как се чувстват относно ситуацията или как тези изявления са свързани с тях. Някои хора, които често интелектуализират, дори говорят за себе си в трето лице.

Например, човек, който е претърпял загуба или развод може да се потопи в изследването защо се е случило, какво сочи статистиката и т.н., но не може или не желае да говори за това как това го е засегнало емоционално.

Защитните механизми могат да ви защитят временно, но болезнените преживявания и емоции не са склонни да изчезват сами.

Запазете своя час за психологическа консултация ТУК