Град Пловдив, България
0898 398 689 - психолог Иван Ралев; 0896 244 774 - психолог Таня Ралева
identichnost@abv.bg

В кабинета на психолога: Семейната терапия – въпроси и отговори

В кабинета на психолога: Семейната терапия – въпроси и отговори

В продължение на интервюто ми във в. Марица продължавам темата за семейната терапия и семейните процеси. Статията провокира допълнителни въпроси, отговор на които бих искал да дам тук.

Какъв е акцентът при работата със семейства? Какво се случва в кабинета на психолога при семейна терапия?

Акцентът е да се подпомогне промяната в семейните отношения, промяна, такава каквато може да бъде понесена от членовете на семейството, както и осъзнаване на отговорността на партньорите за реализация на тази промяна. Промяната се реализира от семейството, а терапевта само подкрепя тази промяна.

В терапевтичния кабинет семействата идват с много и различни фантазии, притеснения и очаквания, често заредени с интензивни емоции, с размити граници и др. Оформя се пространство, в което се споделят мисли и емоции без обвинение и оценка, с уважение и ясни граници. В някои случаи е нужно да се въведат правила в сесията (при някои двойки, които демонстрират силни емоционални реакции и занижен контрол), които подкрепят споделянето и на двете страни, както и възможността за изследване на гледната точка на другия.

Има ли точен момент за започване на семейна терапия?

Точния момент го определят партньорите. Реално всяка двойка и семейство имат своите кризи. Семейства с безоблачни семейни и партньорски отношения не съм срещал, а и не вярвам, че съществуват. Обикновено двойките търсят подкрепа тогава, когато отношенията им са достигнали до крайната си точка на „замръзване“, тогава когато няма накъде повече и това е финалното им усилие. А тази подкрепа може да бъде получена на една много по-ранна фаза, още в зародиша на различните кризисни моменти от функционирането на едно семейство или двойка. Колкото по рано се случи това, толкова по-добра е и прогнозата за изход от кризата.

Важно е семейната терапия да се разглежда и възприема не като моментен или еднократен акт, а като процес и грижа за отношенията, начин да кажеш на другия, че вярваш във връзката ви и сте готови да инвестирате в нея. Тогава ще имаме по-удовлетворени личности, по-здрави семейства и по-функционално общество.   

Какъв е начина на работа – с двамата партньори едновременно или поотделно?

Най-ефективния вариант е да се работи с двамата партньори едновременно, които да са мотивирани да развият връзката си. Често двойките идват, като единия партньор е предубеден спрямо процеса и за него няма много смисъл, но фактът, че е дошъл е индикатор за желание и се работи за подкрепа и оптимизиране на семейната система.

Добре е двойките или семействата да са готови да инвестират усилия в поне няколко терапевтични сесии, за да постигнат промяна във взаимоотношенията си. Работи се едновременно и с двамата партньори, а в последствие, в хода на терапевтичния процес, ако се налага може да се проведат и индивидуални сесии с тях.

До къде се простира полезността на семейната терапия?

По време на обучението ми един от моите преподаватели казваше, че ние като специалисти не може да оправим или повредим едно семейство, защото отношенията, които го движат не се създават и не се развалят отвън.

Семейната терапия не е панацея, но е една изключително ценна и полезна интервенция за семействата и двойките, която да ги подкрепи в успешното преодоляване на трудностите и кризите в семейната система, както напр. конфликти между партньорите, конфликтите между родители и деца, изневяра и др.

Дава ли семейният терапевт „домашна работа“?

Домашната работа се използва, като средство за подпомагане на промяната, като всеки случай е строго индивидуален по отношение на това кога и колко често се използват тези задачи. Обикновено поставям различни поведенчески задачи, които да подпомагат реализирането на поставените терапевтични цели.

А как терапевтът предразполага двойката да се отпусне и да довери толкова лични неща на непознат човек?

Още в началото интензивно работя за създаването на терапевтичен контакт с клиентите и така постепенно терапевтичния кабинет се превръща от непознато място – в пространство, в което може открито да се споделя без притеснение от оценка или осъждане за определени емоции или действия.

Не поставям изисквания към двойката за нивото на споделяне или задължителни условия свързани с това. Клиентите се подкрепят да споделят единствено според своите желания и усет, за това какво може да се сподели и до колко да открехнат вратата към емоционалния им свят. Това е процес, в който движението е бавно и постепенно.

Не се осъждат симптомите, които проявяват членовете на семейството (например невъздържаното поведение на някой от партньорите), а се разглеждат тези поведения в контекста на семейната система – как въздействат на семейния климат, на отделните й членове, както и това дали тези поведения имат нужда от редакция и какво би било различното след тази редакция. Много често партньорите не са имали възможността да погледнат поведението си от различен ъгъл, често блокирани от силни емоции, които се разгарят във взаимоотношенията и именно тук е място, в което те получават тази различна гледна точка.

Какво е характерното за българският семеен модел?

Българският семеен модел се оформя в контекста на различни икономически и културални особености.

Основното е, че българското семейство е патриархално, като за него са много ценни роднинските отношения и не малка част от хората не живеят в отделно нуклеарно семейство – жена, мъж, деца, а в разширено такова – когато под един покрив живеят традиционното семейство, заедно с още членове на семейството, свързани биологично или чрез брак – баби, дядовци, лели, чичовци и др.  В не малко случаи под един покрив живеят и повече от едно семейство. Всичко това оформя една спецификата, която оказва своето влияние върху семейните процеси.   

Кои са стадиите на развитие на едно семейство?

Най-общо стадиите са следните:

  • Независимост – партньорите са финансово самостоятелни, живеят отделно от родителите си. Тук се формират личности, самостоятелни и независими от родителските възгледи за живота.
  • Съжителство или брак – партньорите започват общ живот. Разпределят се ролите и функциите в семейството, формират се границите, кое е допустимо и кое не за двамата партньори, решават дали и кога ще имат дете и т.н. Тук често е и първата криза.
  • Родителство – (от бебета до юноши). Появява се детето в семейството, променя се семейната структура и семейната динамика. Това води до преразпределяне на ролите, времето, финансите, интимността в двойката и съответно до нова криза. Индикатор за успешно справяне с кризата е дали появата на новия член на семейството е подействала сплотяващо на двойката или пък появата му е довела до раздалечаването им. Тук може да се появи второ, трето дете … Както и с процесите около израстването на самите деца – детска градина, училище, пубертет и тийнейджърство.
  • Излизане на децата от семейството (стадий на „празното гнездо”) – децата са пораснали и живеят самостоятелен живот, а родителите живеят отделно. Добре е тук хората да са удовлетворени от това как прекарват времето си с партньора и общуването с него, иначе се появява криза. Тук имаме отношения между родителя и порасналото му дете, включват се и отношенията с партньора на детето им и т.н. Тук се влошава здравето, появяват се хронични заболявания.
  • Пенсиониране и самота – тук се сблъскваме с пенсиониране, загубата на родители, на единия партньор, влизане и излизане на членове на семейството – децата се развеждат, стават баба и дядо и др.

Кризите съпътстват етапите, когато кризата в един етап се разрешава ефективно, то преодоляването на кризата в следващия е по-лесно. Кризите в различните етапи могат да сложат край на брака/ съжителството или да го скрепят още повече.

За да подкрепите Вашите семейни и партньорски отношение запишете своята консултация ТУК.

FacebookinstagramFacebookinstagram
FacebookFacebook