За стремежа към сигурност, страха от неизвестното и възможността да живеем по-свободно.

Понякога човек идва в кабинета с една ясна надежда — да спре да се тревожи, да си върне спокойствието и отново да може да живее, без постоянно да очаква, че нещо ще се обърка.

Може би прекарва часове в обмисляне на предстоящ разговор. Връща се мислено към вече случили се събития, за да провери дали не е допуснал грешка. Търси уверение, че всичко ще бъде наред, или отлага решения, защото не е сигурен кой е правилният избор. Понякога дори когато няма конкретна причина за тревога, остава усещането, че нещо важно е пропуснато и че трябва да бъде направено още нещо, преди да може да се отпусне.

В тези моменти човек рядко си казва, че поддържа собствената си тревожност. Напротив — той се опитва да се справи с нея по най-добрия познат му начин.

Слушайки историята му, постепенно започваме да виждаме не само тревожността, а и начина, по който се е научил да се справя с живота.

Когато сигурността се превърне в контрол

Понякога зад тревожността стои стремежът всичко да бъде предвидено, за да няма неприятни изненади. Друг път — страхът от грешки, трудността да разочароваш някого или усещането, че трябва да предвидиш всеки възможен риск, за да се чувстваш в безопасност.

Стремежът към предвидимост сам по себе си не е проблем, тъй като планирането, вниманието и отговорността са полезни качества. Трудностите възникват, когато човек започне да изпитва необходимост да контролира все повече неща, за да може да се чувства спокоен.

Тогава сигурността престава да бъде ресурс и постепенно се превръща в условие, без което човек трудно си позволява да живее пълноценно.

Как опитите да намалим тревожността могат да я поддържат

Често човекът вече е намерил начини да се справя, които са му помагали дълго време.

Проверява още веднъж. Обмисля всички възможности. Търси уверение. Избягва онова, което го плаши. Подготвя се прекомерно или се опитва да предвиди как ще реагират останалите.

Всички тези действия имат своята логика, а именно да намалят напрежението и да предотвратят нещо нежелано. Трудността се появява, когато тези действия престанат да бъдат съобразени с реалната ситуация и започнат да се превръщат в необходимост за постигане на усещане за сигурност.

Човек проверява, но скоро отново се съмнява. Получава уверение, но облекчението трае кратко. Отлага среща или разговор, който го тревожи, и се чувства по-добре, защото не му се налага да се изправи пред страха си. Следващия път обаче подобна ситуация може да изглежда още по-трудна. Така се оформя кръг, в който тревожността поражда определено поведение, поведението носи временно облекчение, а това облекчение увеличава вероятността човек отново да прибегне до същата реакция.

Постепенно той може да започне да вярва, че единствената причина нищо лошо да не се е случило е, че е проверил достатъчно пъти, подготвил се е за всеки възможен сценарий или е избегнал рисковата ситуация.

Вместо да натрупва увереност, че може да се справи и с несигурността, човек започва да разчита все повече на действията, чрез които се опитва да я премахне.

Това е един от механизмите, чрез които тревожността може да се поддържа във времето.

Цената на постоянната готовност

Когато тревожността заема все повече пространство, последствията невинаги се забелязват веднага. На пръв поглед човек може да изглежда организиран, отговорен и добре подготвен. Може да изпълнява задълженията си, да се грижи за близките си и да се справя успешно с работата си. Отвътре обаче да преживява постоянно напрежение, съмнения и страх, че не прави достатъчно.

Понякога това се проявява като трудност да взема решения. Дори когато изборът не е особено значим, човек продължава да търси най-добрия вариант, защото се страхува от последствията на евентуална грешка.

Друг път тревожността се отразява на отношенията. Необходимостта от уверение може да натовари близките, а страхът от неодобрение да затрудни поставянето на граници, изразяването на несъгласие или вземането на решения, които не отговарят на чуждите очаквания.

Възможно е човек да избягва нови възможности, да отказва покани, да отлага професионални стъпки или да се отказва от занимания, които са важни за него. Не защото не ги желае, а защото свързаната с тях несигурност изглежда твърде трудна за понасяне.

Така животът постепенно може да започне да се организира около въпроса как да не изпитаме тревога, вместо около въпроса какво е важно за нас и как искаме да живеем.

Това е съществената разлика между желанието да се погрижим за себе си и необходимостта да избягваме всяко преживяване, което ни кара да се чувстваме уязвими.

Да се научим да живеем с известна несигурност

В психологическата работа целта не е човек да престане да планира, да се подготвя или да бъде внимателен. Не е необходимо да се отказва от отговорността си, нито да се излага безразсъдно на ситуации, които го плашат.

По-скоро става дума за постепенно изграждане на по-гъвкаво отношение към несигурността.

Да можем да направим необходимото, без да проверяваме безкрайно. Да вземем решение, въпреки че не сме сигурни в абсолютно всички негови последствия. Да проведем труден разговор, без предварително да сме репетирали всяка възможна реакция. Да допуснем, че може да сгрешим, и същевременно да запазим доверието в способността си да се справим.

Това не се случва само чрез убеждаването ни, че няма от какво да се страхуваме. Често подобни уверения имат ограничен ефект, защото човекът не се нуждае единствено от логично обяснение. Необходим му е и нов опит — възможност постепенно да установи, че може да понесе известна несигурност, без да прибягва към всички познати начини за незабавно облекчение.

В зависимост от характера на трудностите психологическата работа може да включва разпознаване на тревожните мисли, изследване на убежденията за контрол и отговорност, промяна на поведенията, които поддържат тревожността, и постепенно изправяне пред избягвани ситуации. Важно е тези стъпки да бъдат съобразени с индивидуалното състояние и възможностите на човека.

Промяната невинаги означава тревогата да изчезне веднага. Понякога първата съществена промяна е да забележим, че отново търсим уверение, и да разберем какво се опитваме да постигнем чрез него. Друг път е да си позволим да вземем решение, без да сме премахнали всяко съмнение.

С времето подобни преживявания могат да помогнат на човека да изгради по-голямо доверие в собствените си способности и да открие, че не е необходимо да контролира всичко, за да бъде способен да се справя с живота.

Кога е добре да потърсим психологическа подкрепа?

Всеки човек изпитва тревожност. Тя е естествена реакция, която ни помага да разпознаваме възможни опасности, да се подготвяме и да реагираме на предизвикателствата.

Трудностите възникват, когато тревогата стане прекомерна, продължителна или трудно управляема и започне да ограничава ежедневието ни.

Ако постоянно се връщаме към едни и същи притеснения, трудно вземаме решения, избягваме важни за нас ситуации или усещаме, че животът ни все повече се определя от страха, психологическата консултация може да бъде възможност да разберем по-добре какво се случва.

Това не означава, че трябва да изчакаме трудностите да станат непоносими. Не е необходимо да достигнем до момент, в който вече не можем да изпълняваме обичайните си задължения, за да потърсим подкрепа.

Психологическата работа създава пространство, в което човек може да изследва преживяванията си без осъждане, да разпознае повтарящите се модели и да намери по-подходящи начини за справяне. При необходимост от клинична оценка или допълнителна помощ може да се обсъди и консултация с психиатър или друг медицински специалист.

Важното е подходът да бъде съобразен с конкретния човек, неговите трудности и потребности, а не да се свежда до универсален съвет как да спре да се тревожи.

Психологически център „Идентичност“