Как разговаряме с децата си?
В днешното забързано и пренесено в електронна среда ежедневие всички ние сме много заети и ангажирани. Съответно не се замисляме за важността на общуването и най-важното нямаме достатъчно време да общуваме, както с близките си, така и с децата си, извинение, което всеки от нас е чувал или може би самият той e изричал?
В тази статия бих искал да насоча вниманието Ви към общуването с Нашите деца.
Човек започва да общува с идването си на този свят и това продължава до края на живота му. Общуването е умение, което развиваме, най-напред в себе си, а след това и в нашите деца.
Несъмнено да се разговаря с тях е изкуство, което има свои правила и смисъл. Много често детските послания са закодирани и трябва да бъдат разшифровани, за да бъдат разбрани.
Родителите понякога се ядосват на разговорите с децата си, защото те често не водят до никъде. Децата пък се съпротивляват на разговорите с родителите си, негодувайки, когато биват поучавани, критикувани или карани да правят нещо. Усещането в децата, че родителите им говорят прекалено много или им ”губят времето” е често срещано явление.
Както е казал Жан Жак Русо: „Възпитанието на децата е професия, в която трябва да знаем как да загубим времето си така, че след това да се окаже, че сме го спестили!“
Изграждането на пълноценна емоционална връзка с децата, както и преодоляването на родителското неудовлетворение са възможни, ако бъдат поставени основи на нов тип отношения между тях, включващи нов начин на общуване и усвояването на допълнителни умения.
Да започнем от това, защо е важно да слушаме да слушаме децата:
- Желанието да изслушаме детето е доказателство за Нашето уважение към него. Усещайки, че го ценим, детето също ще ни отвърне с уважение!
- Колкото по-значимо се чувства едно дете, толкова повече то говори за важните за Него неща!
- Колкото повече слушаме детето, нараства възможността да започнем да отсяваме важните послания, които ни отправя в целия поток от думи, които изговаря!
Начинът на общуване, за когото говоря се основава на уважението и умението, като изисква:
- Разменените реплики в общуването между родителя и детето да не накърняват както детското, така и родителското самоуважение;
- Преди да отправите съвет спрямо детето си, първо проявете разбиране, наставленията оставете за по-късно! С фрази, като: „Изглеждаш разочарован от…“ се демонстрира разбиране за емоциите, които изпитва детето, като същевременно му се предоставя и възможност да говори за разочарованието си, както е в примера. На един по-късен етап, ако родителят желае, може да отправите и своя съвет: „Изглежда другия път трябва да си по-внимателен!“
Балансът в отношенията между родителя и детето е процес, в който своята роля има и стремежът на родителя все по-малко да се налага на детето. Подтиквайки детето само да прави избор и да използва собствените си възможности, родителят инвестира, както в самото дете (в самооценката, социалните му взаимоотношение, личностното му развитие като цяло), така и в емоционалната връзка между тях.
В разговорите си с детето можем съзнателно да използваме фрази, които разкриват доверието ни в способността му само да взема разумни решения. Така, когато отговорът на детската молба е “ДА”, можем да го изразим с думи, които умишлено поощряват детската самостоятелност. Нашето “ДА” може да е приятно за детето, но другите изказвания му носят допълнителното задоволство от самостоятелното вземане на решения, както и насладата от това, че му се доверяваме.
Ето няколко начина за това:
- “Ако това наистина ти харесва.”
- “Решавай сам.”
- “Това изцяло зависи от теб.”
- “Каквото и да решиш, ще бъде добре за мен.”
- “Това е твоя работа.”
Това са само някой аспекти в общуването между възрастните и децата.
Ако имате нужда от допълнителна подкрепа във взаимодействието с Вашето дете може да запазите час за консултация при Наш специалист.
Абонирайте се, за да получавате новите ни статии.
