Тази статия е продължение на Детски страхове – I част, (в която фокусът бе предимно върху справянето с тях), а сега ще разгледам кога страховете се появяват спрямо възрастта на децата. При тях няма правила, могат да се появят по-рано или по-късно, както и да наблюдавате само отделни страхове при Вашето дете от посочените по-долу:

До 2 години

• Силни шумове – децата в тази възраст се стряскат от всичко, което може да претовари сетивата им (гръмотевици, прахосмукачка, миксер, сешоар, пукане на балони, рязко движение и др.).
• Отделянето от родители – Вашият малък човек не обича да се отдалечава от Вас, това е периода, в който света на детето започва и свършва с родителите. Когато Ви няма, може да се появи този страх и децата да се боят къде сте отишли и кога ще се върнете.
• Непознати – всички тези непознати за детето близки и роднини, които искат да му се порадват или да го гушкат могат да бъдат приети като заплаха. А непознати могат да бъдат всички, които не се грижат за него, а просто искат да навлязат в личното му пространство.
• Всичко извън техния контрол – с прохождането си детето започва да експериментира със своята независимост – като придвижване на малки разстояния далеч от Вас, желание да се храни само и т.н. С това нараства нуждата от чувство за предвидимост и контрол над околната среда. Всичко, което се чувства извън контрола му, може да изглежда плашещо.

3-4 години  

• Стряскащи шумове (фойерверки, лаещи кучета, влакове) и всичко останало, което няма смисъл за тях – в този период децата могат да изразят страх от неща, които изглеждат напълно невинни за нас възрастните, но не и за тях.
• Хора в костюми за различни поводи (Хелоуин, Коледа) или приказни герои – Няма да забравя паниката на морето, която обзе малкия ми син, когато огромната фигура на Гуфи се приближи към него с надеждата за обща снимка.
• Чудовища живеещи под леглото или в гардероба – в тази възраст децата благодарение на богато си въображение могат да имат трудности при правенето на разликата между фантазия и реалност.
• Страх от тъмното – нещата, които виждат по телевизията (дори те да бъдат част от детски филми), биха могли да подхранят вече яркото въображение на детето и да провокират страшни сънища. Това може да доведе до страх от тъмнината или от това да спят сами през нощта.

5-6 години 

• Да не се случи нещо лошо – на тази възраст децата могат да проявяват силна реакция към отделяне от един или двамата си родители. Те постепенно осъзнават, че лошите неща могат да се случат на хората, които обичат, а това е доста плашещо за тях. Искат да бъдат с Вас, за да могат да бъдат сигурни във Вашата безопасност.
• Кошмари – поради замъглената линия между фантазия и реалност лошите сънища могат да изглеждат за детето много реални и вероятно ще достигнат връх в тази възраст.
• Огън, светкавици и мълнии – всичко, което изглежда идва от никъде. Децата биха могли да се изплашат, опитвайки се да обяснят откъде идват страшните неща.

7-8 години

• Чудовища, вещици, призраци, сенки през нощта – въпреки че мисленето им е по-конкретно, децата на тази възраст все още имат много ярко въображение.
• Сами вкъщи – да останат сами у дома може да бъде вълнуващо, но и същевременно с това страшно и плашещо.
• Страх от смъртта – децата започват да разбират, че смъртта засяга всички в определен момент и че тя е постоянна. Те може да започнат да задават въпроси по темата и да се притесняват, че нещо може да се случи на близките им хората.

9-11 години 

• Страх от отхвърляне – в този период децата започват да обръщат по-голямо внимание на външния си вид. Може да започнат да се страхуват да не бъдат отхвърлени или да бъдат оценявани негативно от своите връстници. Този страх може да се появи още на по-ранна възраст, но може и да се засили в пубертета. Това е така, защото децата ще започнат да имат все по-голяма зависимост от своите приятелства, докато се подготвят за юношеството.

Повечето деца преминават през периоди на интензивен страх на различни възрасти, но тези епизоди обикновено завършват след няколко седмици или месеци. Но когато страхът се превръща в неизменна част от ежедневието на детето, пречи на нормалната игра или посещаването на детската градина или училище, е необходимо да се консултирате със специалист, за да се подпомогне детето да мине през този етап и да се научи да се справя със страха!

Ако имате нужда от работа с детски психолог се свържете с НАС!

Абонирайте се, за да получавате новите ни статии.