Взаимоотношенията между хората често се оказват сложни и многопластови, изпълнени с емоции и динамика. Един интересен аспект на тези взаимоотношения е идеята, че хората, които привличаме в живота си, могат да бъдат отражение на собствените ни вътрешни рани и нерешени проблеми.

Партньорите, които привличаме, могат да ни разкажат много за нашето вътрешно преживяване, защото те по някакъв начин отразяват части от нас самите. За да разберем кои части от нас отразяват бившите или настоящите ни партньори, е добре да се научим да анализираме значението на любовните ни истории и в следващия текст ще се опитам да обясня как през различни теоретични рамки.

Психоаналитична перспектива

От гледна точка на психоанализата, основана от Зигмунд Фройд, човешкото поведение и изборите, които правим, са силно повлияни от подсъзнателните процеси и ранните детски преживявания. Според Фройд, травмите и конфликтите от детството оставят следи в психиката ни, които продължават да влияят на нашето поведение и взаимоотношения като възрастни. Тези рани могат да се проявят чрез привличането към хора, които по някакъв начин напомнят за фигури от нашето минало – родители, братя и сестри или други значими лица.

Например, човек, който е израснал с критичен родител, може да бъде привлечен от партньори, които също са критични и контролиращи. Това може да се обясни с механизма на повторение, където индивидът несъзнателно търси ситуации, които му позволяват да работи върху своите вътрешни конфликти и да се опитва да разреши старите рани.

Привързаност и теория на привързаността

Теорията на привързаността, разработена от Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, предлага друг подход към разбирането на това явление. Според тази теория, стилът на привързаност, който развиваме в ранното детство, играе ключова роля в определянето на нашите взаимоотношения като възрастни. Ако детето е било пренебрегвано или е получило непоследователна грижа, то може да развие несигурен стил на привързаност. Като възрастен, този човек може да бъде привлечен от партньори, които потвърждават неговите страхове и несигурности, създавайки цикъл на повторяемост.

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)

Когнитивно-поведенческата терапия също предлага полезен контекст за разбиране на връзката между вътрешните рани и типа хора, които привличаме. КПТ подчертава значението на нашите мисли и убеждения за нашето поведение и емоционално състояние. Човек, който носи в себе си негативни убеждения за себе си, като например „Аз съм недостоен за любов“, може да бъде привлечен от партньори, които потвърждават тези убеждения чрез своето отношение и поведение.

Назад в детството

Децата, а по-късно и възрастните, търсят в другите същата форма на контакт, която са имали в началото на своето развитие. Ако като дете са ни гарантирали удовлетворение и сигурност като форма на контакт, логично е да търсим същото като удовлетворение във връзката си с другите. Партньорът, който привличаме, ще търси същите неща като нас: взаимозависимост, реципрочност, уважение, комуникация, подкрепа и интимност.

С други думи, ние изграждаме нашите модели на взаимоотношения и емоционален живот около видовете взаимодействия, които сме имали със  значимите възрастни в началото на живота си. 

Какво ни казват бившите ни партньори за емоционалния ни живот?

След толкова много теория е време да преминем към практиката, да направим равносметка и съответно здравословен самоанализ. За начало нека си припомним любовните си истории. Можете ли да забележите някакви повтарящи се модели?

Ако на пръв поглед историите и характерите на нашите бивши партньори изглеждат различни, е важно да се съсредоточим върху това как са ни накарали да се почувстваме. Забелязвате ли известна повторяемост на емоционалните преживявания? Тези емоционални преживявания имат много общо с нашето психическо функциониране. Ето и няколко примера, за да стане по-ясно какво имам предвид:

Дете, което винаги е трябвало да се бори (или да се състезава с брат/сестра) за родителско внимание, в крайна сметка ще бъде привлечено (и на свой ред привлича) непостоянни партньори. Не само това, това малко момиче/момче ще е интернализирало (т.е. приело установените в този аспект норми от влиятелните за него хора – родителите), че любовта се доказва с „грандиозни жестове“. Ще прави изненади, романтични вечери, обмислени подаръци и всичко това, за да утвърди своята идентичност и да потвърди едно силно: „Аз съм тук и искам да бъда обичан/обичана“. За съжаление, моделът на любовта, интернализиран в детството, говори повече за незадоволена потребност, отколкото за истинска любов, любов, подчинена на грижи и големи начинания.

Друг пример е, когато повтаряме модела да сме привлечени от хора, които изобщо не ни пасват. Недостижимият партньор се превръща в отражение на обречената любов. Върху партньора, който не ни подхожда, проектираме желания, идеали и ценности, които всъщност не съществуват. Този обект на желание се превръща в концентрация на очаквания и надежди, създадени специално, за да накарат ново отхвърляне да резонира в нас. Вниманието ни е насочено към тези, които не ни искат, като същевременно оставаме слепи за подходящите за нас, а именно защото повтаряме вътрешния си модел на любов. Ирония на съдбата? Когато този човек стане достъпен и ни допусне до себе си, интересът ни изчезва и се впускаме в следващо търсене!

Освен това, когато в детството си растем с постоянно отхвърлящ родител, можем да структурираме емоционалния си живот около недовършеното: започваме дейности, но без да ги завършваме, отдаваме силите си в посока на невъзможни начинания, преследваме непостижими мечти, поставяме си  нереални стандарти и се фокусираме в ангажирани партньори. 

И за финал, детето, което е израснало с амбивалентен родител, който редува периоди на присъствие и грижа с периоди на отсъствие и отхвърляне. Какво се случва с нас, когато пораснем? В крайна сметка привличаме злоупотребяващи и амбивалентни партньори, които ни идеализират и следователно ни омаловажават. Но това е нещото, на което сме свикнали, нашето доказателство за любов и следователно ни кара да се почувстваме по-добре.

Време е за пауза. Очаквайте продължение на статията с насоки:  Как да прекъснем порочния кръг?

*Запазете своя час за психологическа консултация ТУК