Детските страхове – I част
Страхът е емоционална реакция на възприемана заплаха, който осигурява защитен механизъм на личността, чрез своите механизми за предупреждения относно предстоящата опасност.
Страховете се променят според възрастта на децата. Изпитването на някои страхове по време на всеки етап от личностното развитието е естествено и нормално. Справянето с тревогите може да ги подготви да се справят с неприятните преживявания и предизвикателните ситуации в живота.
Децата често се страхуват от конкретен обект или ситуация, след като са имали неприятно преживяване. С порастването им един страх може да изчезне или да се замести от друг. Възможно е страховете да се затвърждават с времето, когато са интензивни и упорити, и не се предприемат стратегии за тяхното справяне. В тези случаи те оказват негативно въздействие върху нормалното физическото, емоционалното и социално функциониране.
Много възрастни са измъчвани от страхове, които произтичат от детския опит. Важно е родителите да разпознават признаците и симптомите на тревогите на децата, така че страховете да не пречат на ежедневието на тяхното дете.
Ето някои признаци, които индикират детски страхове:
- прилепнали към родителите деца;
- поява на нервни тикове, като временни потрепвания;
- проблеми със заспиването и/ или нарушения на съня;
- ускорена сърдечна честота и дишане;
- главоболие, липса на апетит, гадене, стомашни болки и др.
Родителите са най-добрите експерти относно своето дете и обикновено могат да разберат кога то се чувства прекалено неспокойно за нещо.
За да помогнете на детето ви да се справи със страховете и тревогите:
- Предразположете детето да говори за страховете си. Ако не желае да обсъжда това, насърчете го да напише измислена история за друг човек със същите страхове или да очертае какво може да се случи и как може да се справи. Да можеш да говориш за страховете помага – думите често отнемат част от властта на отрицателното чувство, помагайки на детето да се отпусне и да се справи с него.
- Не омаловажавайте страха като начин да принудите детето си да го преодолее. Останете спокойни, тъй като страхът е реален за него. Не казвайте например: „Това е абсурдно, чудовища не съществуват“. Това няма да накара страхът да изчезне, а само ще накара детето да се почувства неразбрано.
- Осигурете подкрепа на детето си, когато се приближавате към опасния обект или ситуация. Важно е страховете да се преодоляват. Ако детето ви не харесва кучетата, не ги избягвайте умишлено, тъй като това просто ще затвърди страха. Може да четете приказки, с тяхно участие или да разглеждате картинки, на които кучета играят със семейства и деца.
- Научете децата как да оценяват страха. Дете, което може да оцени интензивността на страха по скала от 1 до 10, като 10 е най-силната, може да бъде в състояние да „види“ страха като по-малко интензивен, отколкото си го е представяло.
- Всяко дете е индивидуално, поговорете какво би му помогнало да се справи със своите страхове, това ще бъдат неговите стратегии за справяне. Оставете детето Ви само да даде предложения за това, не ги оценявайте, а само ги запишете заедно на лист. Продължете като поговорите с детето си какво е пробвало и кое върши работа при него. То само ще се фокусира върху добрите си практики.
Ключът към решаване на страховете и тревогите е да ги преодолеете! Използвайки тези предложения, можете да помогнете на детето Ви да се справи по-добре със страховете си. Ако страхът на детето ви изглежда непропорционално на причината за стреса, това може да е сигнал за нуждата от външна помощ. Ако имате нужда от допълнителна подкрепа или още стратегии за справяне, може да се свържете с НАС!
Очаквайте скоро продължение на статията: Детски страхове – II част
